milenishte.org
One tequila, two tequila, three tequila, floor.

Описание на пешеходен маршрут Хвойна - Елидже

Пътеводител на целия маршрут и карта могат да бъдат намерени освен из туристическите центрове в Родопската област, на едно място в София - в Българска асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) на адрес Александър Стамболийски 20 В.
Маршрутът и информацията за него са разработени по европейска програма и затова материалите са напълно безплатни, стига човек да успее да се добере до тях.

Тук - сканирано копие на пътеводителя (pdf, 55MB), който се оказа много полезен и интересен... и за съжаление тук-таме неточен.

GPS Тракове:
Хвойна до Смолян
Могилица до Елидже

Траковете са правени в 3 отделни похода:
От Хвойна до Смолян - 3 до 7 март 2010 г. (по-голямата част в снежни условия)
Каньона на водопадите - 3 май 2009 г.
От Смолян до Елидже - 31 август - 3 септември 2009 г.

По най-различни причини нашият маршрут на места не е точно по пътеводителя. Например заради това, че хижа Изгрев не работи през зимата, се наложи да слезем до Чепеларе. След това с маршрутка отидохме до Пампорово и по този начин пропуснахме ден 4 от пътеводителя.
Във втория участък Colorado-то ме предаде, заби на втория ден и забрави всичко записано до момента - така е загубен тракът от Смолян до около 2 километра след Могилица.
Понякога сме се отклонявали малко от маркировката, къде нарочно, къде не. Т.е. тракът може да служи за ориентир, но човек за всеки случай трябва да си следи за маркировката. По-надолу съм описала местата, където сме се отклонявали. Във всеки тракът е достатъчно полезен, защото в крайна сметка не сме губили правилната посока и винаги след кратко отклонение сме се връщали на маркирания маршрут.

В момента има увеличена популация на мечки в този район, както и няколко случая на неприятни срещи с тях. Също така поради по-малкото хора и забраната на лов в граничния район има и доста глигани. Затова трябва да се внимава, по възможност да не се излиза много от маркираните пътеки и когато започне да се стъмва да не сте в гората.

Маркировката в повечето случаи е добра, но има неприятния навик да липсва на ключови места, така понякога се налага да се разузнава наоколо, за да се намери следващата табелка. Маркировката е лятна, с табелки по дърветата, а когато няма дървета - по камъните.

Вода има навсякъде и често. Проблемен е единствено участъкът от Курбанище до Елидже, където не минахме през нито една чешма, нито извор. В този участък е добре да се носи много вода.

Маршрутът е страхотен, минава се през много интересни и красиви места, да не говорим за боровинките, които особено в граничния район ядяхме със шепи. Намерихме също къпини, малини и дренки. Навсякъде хората бяха много гостоприемни и услужливи.

Препоръчително е да се тръгва рано, защото преходите са дълги и изморителни - всеки ден минавахме около 20 км. Особено продължителни бяха преходите по местата с много боровинки и къпини. Често минавахме през места с красива панорамна гледка, които също трябваше да се уважат с почивка.

Няма проблем с местата за преспиване. Маршрутът е планиран така, че всеки ден да завършва в населено място, освен в граничния район, където има построен заслон. В пътеводителя са посочени и актуални телефони за връзка с някои хижи за гости.

Ние стартирахме на 30.08.2009 от Смолян и за 5 дни стигнахме до Елидже.

1 ден: Смолян - Могилица
Поглед към Смолян от връх Орлов камък
Този ден направихме волна интерпретация на маршрута. Качихме се на връх Орлов камък (откъдето има много хубава гледка), след което решихме да проверим дали не можем да се качим директно на връх Кайнадина. Оказа се че може, но не и без малко катерене на четири крака през гората, след което прекосяване на доста следи от глигани. Достигнахме точката, която според GPS-а е върха, което се оказа просто най-високото място в гората, където няма нищо, освен много дървета и липса на каквато и да било гледка.

След като обиколихме района и не забелязахме нещо, което с ръка на сърцето да може да се нарече "пътека", а и от това място вече не се забелязва в каква посока е кулата, хванахме най-чистия път надолу и малко по-късно излязохме на пътя към село Кремене.

След кратко съвещание решихме да продължим към Кремене, вместо да се върнем на нашата екопътека. За съжаление дотам се оказа доста дълъг и еднообразен черен път. Става интересно около самото село. В околността има няколко пещери, които е интересно да се посетят, и ако човек има повече време може да се свърже с местния пещерен клуб Мурсалица, които да го разведат.

От Кремене до Могилица има пътека през гората, но тъй като все още имахме обоз и беше станало късно, ни прибраха с колата по асфалтовия път.

В заключение мисля, че придържането към екопътеката от връх Орлов камък към пещера Ухловица и след това Могилица би бил по-интересния маршрут.

В Могилица има много къщи за гости и няма проблем с намирането на място за нощувка.


2 ден: село Могилица - село Арда
Лъжицата на с. Могилица
Този ден се придържахме изцяло към маркирания маршрут. Особености и проблеми срещнахме на три места.

Първото приключение беше срещата с особено зли и подли овчарски кучета, което за щастие се размина само с кутия цигари подарена на овчаря в знак на голямата ни благодарност, както и заричането ми никога повече да не тръгвам в Родопите без пакет пиратки в ръка.

Втория ни проблем изникна в следствие на печатна грешка в пътеводителя, където пишеше, че пещера Типецето е на 10 минути стръмно изкачване от беседката, а се оказа, че е стръмно спускане. Тъй като не намерихме изкачването, отказахме се да търсим пещерата и продължихме към Светилището. Вечерта в селото ни обясниха грешката, но също и че пещерата стои заключена и така или иначе е нямало възможност да надникнем вътре.

Третия проблем беше със разпознаването на самото Светилище. Всъщност от основната маркирана пътека, която минава покрай беседката, намираща се под хълма на Светилището, се отклонява маркировка нагоре. На върха на хълма се вижда една по-малка беседка. От нея се върви съвсем кратко през гората и се излиза на открито място, където свършва както маркировката, така и всякаква възможност за по-нататъшно придвижване. По дедукция установих, че това трябва да е търсеното Светилище, въпреки че нетренираното ми око не успя да забележи следи от изкуствена подредба на камъните. Огледах се и се върнах отново на пътя, откъдето продължихме към село Арда.

Точно преди да се започне спускането към селото имаше много подходящо място за палатка с красива панорама, но тъй като не бяхме сигурни колко време ще трябва да наваксаме следващия ден, продължихме надолу. В последствие решихме, че е било по-добре да спим там, тъй като слизането до Арда е не повече от половин час (вече съм забравила колко точно).

Бяхме решили да спим на палатка, огледахме, видяхме, че няма много равни места, затова разпънахме катуна на селския мегдан и се унесохме под пеенето на имама.


3 ден: село Арда - Дядова река - Узунов камък - извора на р. Арда - Ардин връх - Дядова река
Местност Гераница
Тракът този ден също е изцяло по маркировката. Прави около 20 км обиколка като накрая се връща почти на същото място откъдето сме тръгнали. Ако човек няма време и иска да навакса от следващия ден, бих препоръчала да не се заобикаля през Узунов камък и Гераница, тъй като това са просто барбекюта. Това, което лично за мен беше забележително при Узунов камък беше самата граница, която на това място представлява черен път път с обикновена бариера и табелка за дървавна граница. Там за първи път видяхме граничните камъни и стигнахме браздата.
Възможен е вариант от Дядова река да се продължи директно към извора на река Арда и така да се спестят около 5 км. път.

С ориентирането имахме по-голям проблем само на едно място - в гората при спускането от Ардин връх. В един момент пътя извива рязко надясно, но пътеката не личи, а следващата табела не се вижда. След като обиколихме доста голям район в посоката, която мислехме за правилна, Йована забеляза на едно паднало дърво близо до последната маркировка няколко срелки, изрязани с джобно ножче. Явно не сме били само ние с такъв проблем и след като също изрисувахме една стрелка, продължихме по правилния път. Лутанията ни са изрязани от GPS трака, за да не обърква.

Дядова река е много приятно място за нощуване. Обикновено има и човек там, но през седмицата не е сигурно и трябва да се обадите да предупредите. Тъй като ние си имахме и храна и палатка, спахме на открито. Гледката от там също е много добра и след като единодушно решихме, че имамът от Горна Арда пее по-добре от имама на Арда, заспахме блажено.


4 ден: Дядова река - Курбанище
Над Дядова ряка
Изгрев от Курбанище
Тук включвам малко статистически данни от Йована:
общо: 23,20 км.
средна скорост - 4 км/ч.
средна скорост с почивките - 2,7 км./ч.
движение - 5 ч. 45 мин.
почивки - 2 ч. 30 мин.
тръгване - 8.20 ч.
заслон до кльон - 1 ч. 30 минути
11.10 ч. Сивино
12.00 ч. тръгване от Сивино
13.30 ч. застава Горово
10 мин. преди заставата се излиза на горска поляна, където маркировката се губи. Минахме по пътя, който заобикаля гората отляво, стига се билото, пътя завива наляво, но не е най-левия път - накратко тръгва се по най-употребявания черен път и в ниското се виждат сградите на заставата и беседката
14.30 ч. - ЗМ Ливадите - към Мочуре се тръгва по ясно очертан път за камиони, може да се прескочи Мочуре и по хълма директно да се изкачите на Курбанище
16.30 ч. - Курбанище

Отново ден по маркировката. Изпуснахме я закратко, малко преди граничната застава, но така или иначе пак стигнахме до нея. Предимно се върви по черен път. Курбанище представлява хълм над село Мочуре, на който е построена една много приятна дървена къща за гости и има страхотна гледка във всички посоки. Къщата се казва вила Мочуре (има я и в пътеводителя) и се държи от много приятно семейство, които ни донесоха продукти, показаха къде са виното и ракията и ни оставиха ключа.

На беседката до къщата се запознахме с двама планински водачи от Рудозем, на които обещахме да публикуваме контактите, затова ето ги и тях:
Илко Сменовски: тел. 0885055830
Сами Берхутев: тел. 0884935440
При желание и нужда от водач в района, човек може да се свърже с някой от тях. Сами Берхутев има коне, така че може да организира и конен поход.
И двамата познават добре района и могат да ви покажат къде растат най-много боровинки :)


5 ден: Курбанище - проход Елидже
Връх Циганско градище
Поглед от Съдилището към Димарио
Проход Елидже
Проход Елидже
Пак малко статистика:
7.10 ч. - тръгване
11.00 ч. - Циганско бранище
12.50 ч. - Съдилището
17.10 ч. - връх Бабина чука - беседка и заслон
18.30 ч. - проход Елидже

Тъй като този участък от пътя ми беше познат отпреди, този ден доста често не се съобразявахме с маркировката. От Курбанище до Циганско градище просто отвреме навреме я засичахме. Не минахме през Мочурските водопади, нито през заслона, защото искахме да вземем за един ден маршрута, който в пътеводителя е планиран за 2 дни. След Циганско градище отново стъпихме твърдо на маркирания маршрут и не сме се отклонявали от него.

Възможни по-големи проблеми с ориентирането според мен има на две места. Първото е, че за да се види Съдилището е нужно човек да се отклони от пътеката. Това не е описано в пътеводителя, а на картата не си личи. Отбивката е в гората - една немаркирана пътечка нагоре. Мястото се вижда на GPS трака и има маркирана точка показваща самото Съдилище.
Второто място е в района на Гръцкия пост. По времето когато ние минавахме имаше израстнала много висока растителност, която на места се извисяваше дори над моите 183 см. Това успя да ни попречи на 2 пъти да намерим следващата маркировъчна табелка и затова в този участък на два пъти закратко сме се отклонявали от точната пътека. Така и не успяхме да видим самия пост. Сигурно, подобно на Съдилището, също е имало необозначена пътека водеща дотам.

Малко след отбивката за Пловдивци се стига до беседка - мястото е под връх Бабина чука. Оттам по черен път се слиза директно до прохода Елидже и се излиза точно в гръб на патрула на Гранична полиция.

От нашата страна на прохода има широк и хубав асфалтов път, който за около 10 км стига в Рудозем. В Рудозем може да се преспи в една много приятен семеен хотел, казва се Друмекс и може да бъде намерена в края на нашия GPS трак. Публикувам и телефона за връзка с домакините, тъй като го няма в пътеводителя - 0878666186 Марияна Чилингирова, www.drumexhotel.com.

Последна редакция: 26 ноември 2009 г.






Last update: 06.02.2016, contacts: milenishte@gmail.com, Skype: milenishte